Самотникът с неутолена жажда,
копнее нейната любов
неустоима.
И всеки път, той буйната очаква -
безумно смела,
неукротима.
И ето я!
Връхлита сухата му плът.
Залива го стихийната и власт.
Разлива се,
а той попива я до смърт.
Насища го пенливата и страст.
За първи и последен път.
Неповторимо.
Дори и слънцето не може да я пресуши.
В единствен миг.
Необратимо.
Любовникът живота на поредната вълна изпи!
08.2007
Julie
© Юлия Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
