Гора смълчана извисила стволи,
оголени сред унес и тъга.
Те сякаш във небесен храм се молят,
безпаметни и чужди на света.
А ние- изкупители на страсти,
две многоизмерни форми от Вселена,
седим в тревите до бакърените храсти,
сред златния декор на есен преродена.
А как ухае светлият ти дъх на хризантеми!
Подай ми шепите си -
като сълза да се търкулна в тях
и да наситя устните ти зажаднели... ...