Любовно меню
Не ме търси в онзи ресторант,
където пресуших си мъката
и твоят поглед стана ми гарант
за изпращането на разлъката.
Тогава бях отчаяност и мраз,
бездънност бях блатиста,
заспала кръв в тюркоаз,
отрова във водата чиста...
Остана там храната, обичта
поръси я с пепел и замина.
Предадена бях на глада,
но тракащите кости не проклинах..
Ще видя, може би, очи,
които искат с мене да споделят
менюто... Без то да вгорчи
вярата, че с друг ще остарея.
Тогава онзи ресторант
ще ме посрещне с овации.
И само любовта ще е гарант...
А аз ще си поръчам с грация...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
Чаках да чета.Разбирам идейния ти намек, ама пусти тръни в очите тия грешки