Не ме търси в онзи ресторант,
където пресуших си мъката
и твоят поглед стана ми гарант
за изпращането на разлъката.
Тогава бях отчаяност и мраз,
бездънност бях блатиста,
заспала кръв в тюркоаз,
отрова във водата чиста...
Остана там храната, обичта
поръси я с пепел и замина.
Предадена бях на глада,
но тракащите кости не проклинах.. ...