Любовно откровение-7
Ефирна съм. И някак съм красива.
Естетско одобрение не ща.
Синьото в очите ми отива,
разхождам се небрежна по брега.
От слънце съм. От него споделена.
Целувам срещата, дошла на кея.
И всяка следваща вълна родена
протяга се - в мен да се влее.
Солена съм. От усета при допир.
Ръцете в пясъка замират.
Изпратили те стон и вопъл,
наслада под звездите си намират.
По лунната пътека. Ходеща...
С коси, приели роля на компас
си тръгвам - корабна и бродеща...
Лятната любов съм аз....
(Да не пропуснеш уговорения час.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
