Любовно откровение-7

21.06.2009 г., 20:27 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 1

1091 0 3

Ефирна съм. И някак съм красива.
Естетско одобрение не ща.
Синьото в очите ми отива,
разхождам се небрежна по брега.
От слънце съм. От него споделена.
Целувам срещата, дошла на кея.
И всяка следваща вълна родена
протяга се - в мен да се влее.
Солена съм. От усета при допир.
Ръцете в пясъка замират.
Изпратили те стон и вопъл,
наслада под звездите си намират. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Черна сянка
Признание

Живея в спомена за първата ни среща. Той стана моят първороден дом. Очите ти ме гледаха горещо. Поис...
Разговор пред една картина

— Художнико, каква е любовта? — Не питай мене. Вгледай се в портрета. — Жена с невероятна красота! С...
Тринадесет

Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...

Още произведения »