Застояла самота,
надежда сляпа,
измамена душа
за обич плача.
Отлетялото доверие
с надежда пуста,
мъчи самотното сърце
с отрова чужда.
Долетяла любовта
с надежда мила,
окрилената душа
без глас извиква:
"... Време - излекувай раната,
защото мога аз щастливо да летя,
но само с крилете на любовта!!!..."
© Кристина Христова Всички права запазени