26.10.2007 г., 14:39 ч.

Любовта 

  Поезия
830 0 27
 

                                      Оскъдна е при мене любовта.

                                      Самотна е вълчица. Вие глухо.

                                      Проскубана се влачи по света.

                                      Скимти, но само мъртвите я чуха.

                                      Не влиза даже в пустия ми двор.

                                      Оградата ли е висока? Що ли?

                                      От бой ли се страхува? От позор?

                                      Или очаква просто да я моля?

                                      Завлича се в някое  сухо дере.

                                      Росата ближе, сбръчкана от жажда.

                                      Ражда в безмълвие мъртво кутре

                                      и после сама го изяжда.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??