26.10.2007 г., 14:39 ч.

Любовта 

  Поезия
889 0 27
Оскъдна е при мене любовта.
Самотна е вълчица. Вие глухо.
Проскубана се влачи по света.
Скимти, но само мъртвите я чуха.
Не влиза даже в пустия ми двор.
Оградата ли е висока? Що ли?
От бой ли се страхува? От позор?
Или очаква просто да я моля?
Завлича се в някое сухо дере.
Росата ближе, сбръчкана от жажда.
Ражда в безмълвие мъртво кутре
и после сама го изяжда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Предложения
: ??:??