Любовта
Оскъдна е при мене любовта.
Самотна е вълчица. Вие глухо.
Проскубана се влачи по света.
Скимти, но само мъртвите я чуха.
Не влиза даже в пустия ми двор.
Оградата ли е висока? Що ли?
От бой ли се страхува? От позор?
Или очаква просто да я моля?
Завлича се в някое сухо дере.
Росата ближе, сбръчкана от жажда.
Ражда в безмълвие мъртво кутре
и после сама го изяжда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Шейтанова Все права защищены
