26 окт. 2007 г., 14:39

Любовта 

  Поэзия
865 0 27
 

                                      Оскъдна е при мене любовта.

                                      Самотна е вълчица. Вие глухо.

                                      Проскубана се влачи по света.

                                      Скимти, но само мъртвите я чуха.

                                      Не влиза даже в пустия ми двор.

                                      Оградата ли е висока? Що ли?

                                      От бой ли се страхува? От позор?

                                      Или очаква просто да я моля?

                                      Завлича се в някое  сухо дере.

                                      Росата ближе, сбръчкана от жажда.

                                      Ражда в безмълвие мъртво кутре

                                      и после сама го изяжда.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??