Оскъдна е при мене любовта.
Самотна е вълчица. Вие глухо.
Проскубана се влачи по света.
Скимти, но само мъртвите я чуха.
Не влиза даже в пустия ми двор.
Оградата ли е висока? Що ли?
От бой ли се страхува? От позор?
Или очаква просто да я моля?
Завлича се в някое сухо дере.
Росата ближе, сбръчкана от жажда.
Ражда в безмълвие мъртво кутре
и после сама го изяжда.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
