26 oct 2007, 14:39

Любовта 

  Poesía
866 0 27
 

                                      Оскъдна е при мене любовта.

                                      Самотна е вълчица. Вие глухо.

                                      Проскубана се влачи по света.

                                      Скимти, но само мъртвите я чуха.

                                      Не влиза даже в пустия ми двор.

                                      Оградата ли е висока? Що ли?

                                      От бой ли се страхува? От позор?

                                      Или очаква просто да я моля?

                                      Завлича се в някое  сухо дере.

                                      Росата ближе, сбръчкана от жажда.

                                      Ражда в безмълвие мъртво кутре

                                      и после сама го изяжда.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??