Любовта
Оскъдна е при мене любовта.
Самотна е вълчица. Вие глухо.
Проскубана се влачи по света.
Скимти, но само мъртвите я чуха.
Не влиза даже в пустия ми двор.
Оградата ли е висока? Що ли?
От бой ли се страхува? От позор?
Или очаква просто да я моля?
Завлича се в някое сухо дере.
Росата ближе, сбръчкана от жажда.
Ражда в безмълвие мъртво кутре
и после сама го изяжда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados
