4.06.2009 г., 12:02

Любовта

1.1K 0 2

Любовта се задушаваше
под натиска на рутината,
ежедневието, апатията,
задушаваше се, а никой не видя,
никой не обърна внимание,
цареше спокойствие, безумна убеденост...
... а тя се задушаваше...


На власт дойде самотата,
лудостта остана,
терзания и дим цигарен,
а любовта умря.
И търсим я сега, изгубени
в дверите на болната си психика,
осъзнати и свободни
от дребните неща
и шепнем тихо с глас: Любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има я, има я, само трябва да вярваме в нея и да я носим в сърцето си и да бъдем добри хора, другото само си идва
  • Харесва ми, определено е много завладяващо!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...