Любовта се задушаваше
под натиска на рутината,
ежедневието, апатията,
задушаваше се, а никой не видя,
никой не обърна внимание,
цареше спокойствие, безумна убеденост...
... а тя се задушаваше...
На власт дойде самотата,
лудостта остана,
терзания и дим цигарен,
а любовта умря.
И търсим я сега, изгубени
в дверите на болната си психика,
осъзнати и свободни
от дребните неща
и шепнем тихо с глас: Любовта!
© Виктор All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
