Любовта се задушаваше
под натиска на рутината,
ежедневието, апатията,
задушаваше се, а никой не видя,
никой не обърна внимание,
цареше спокойствие, безумна убеденост...
... а тя се задушаваше...
На власт дойде самотата,
лудостта остана,
терзания и дим цигарен,
а любовта умря.
И търсим я сега, изгубени
в дверите на болната си психика,
осъзнати и свободни
от дребните неща
и шепнем тихо с глас: Любовта!
© Виктор All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
