Любовта се задушаваше
под натиска на рутината,
ежедневието, апатията,
задушаваше се, а никой не видя,
никой не обърна внимание,
цареше спокойствие, безумна убеденост...
... а тя се задушаваше...
На власт дойде самотата,
лудостта остана,
терзания и дим цигарен,
а любовта умря.
И търсим я сега, изгубени
в дверите на болната си психика,
осъзнати и свободни
от дребните неща
и шепнем тихо с глас: Любовта!
© Виктор All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
