16.06.2019 г., 21:16  

2. Приятелско чувство

1.2K 8 9

2. Приятелско чувство

 

Приятелско чувство е дар за душата...

Годините наши са тук без значение,

животът е с него по-лек на Земята –

то пътя проправя ни към просветление.

 

Душата във мене е винаги млада,

и място за тебе запазено има.

С приятелство мило сърцето не страда,

цъфти в него пролет - дори да е зима.

 

В годините чужди недей се заглежда,

Но чуй песента ми... И ти да запееш!

Тя носи в живота любов и надежда –

зарежда със сила за да преуспееш...

 

7 ноември 2015,

11,30 часът

 

("Октомврийски рози" - 4 том на

"Повеите на любовта")

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина, душата ти все-още е млада
  • От сърце ти благодаря, Влади и за коментара, и за добавката в любими! Радвам се да те видя на моята страница! Липсваше ми! Хубав и ведър ден ти желая,Приятелю! Благословен бъди и ти!
  • Благодаря ти, Таня (Чардакова) за прочита и добавката в любими на одата – "Любовта. Приятелско чувство". Хубав ден ти желая!
  • Хубава песен!
  • Благодаря на Красимира, Василка и Мариана за коментарите!
    Благодаря и на Светулка, Младен и Николай за добавката в любими!
    Поздрав от мен!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...