Любовта
Пребиха сънища. Отнеха й цвета на свободата...
Оплюха я с мълви и назидания.
Зашиха устните й. Арестуваха душата й.
Съблякоха я до сълзи от обещания.
Светата инквизиция на истини я върза
на стълб позорен с вярата й. Състрадателно.
Косите на надеждите и пламнаха тъй бързо.
Бичуваха я с нейните признания.
Обезчестиха тайните й. С жадния си кикот.
Праведните – невкусвали гръдта и топла.
Отнеха стоновете й, но без да ги разпитат.
Облякоха я. С кожата й чисто гола.
Поведоха я пред тълпата със верига
от греховете й безкрайни, и отричани.
Замеряха й чувствата – с лъжи, обиди.
Осъдиха я и на смърт... Да не обича!
Пристъпваше в калта си, уморена от съмнения,
към Бог погледна сляпо за последна прошка.
Убиваха я ... Стражите – добрите намерения.
Светица тя не е... До кост забийте ножа!
Събуди се от светлината във очите си.
И незарасналата рана на гърдите й кървеше.
Доплува Ангел. В езерото на сълзите й.
Пробита лодка към брега от болка я понесе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
