ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
21.06.2020 г., 8:00 ч.

Любовта 

  Поезия » Философска
681 3 7

 

Пребиха сънища. Отнеха й цвета на свободата...
Оплюха я с мълви и назидания.
Зашиха устните й. Арестуваха душата й.
Съблякоха я до сълзи от обещания.

 

Светата инквизиция на истини я върза
на стълб позорен с вярата й. Състрадателно.
Косите на надеждите и пламнаха тъй бързо.
Бичуваха я с нейните признания.

 

Обезчестиха тайните й. С жадния си кикот.
Праведните – невкусвали гръдта и топла.
Отнеха стоновете й, но без да ги разпитат.
Облякоха я. С кожата й чисто гола.

 

Поведоха я пред тълпата със верига
от греховете й безкрайни, и отричани.
Замеряха й чувствата – с лъжи, обиди.
Осъдиха я и на смърт... Да не обича!

 

Пристъпваше в калта си, уморена от съмнения,
към Бог погледна сляпо за последна прошка.
Убиваха я ... Стражите – добрите намерения.
Светица тя не е... До кост забийте ножа!

 

Събуди се от светлината във очите си.
И незарасналата рана на гърдите й кървеше.
Доплува Ангел. В езерото на сълзите й.
Пробита лодка към брега от болка я понесе.

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??