Не мога да спра да мисля за нещата, който се случват. Защо си тръгна... Защо не си казахме "Обичам" по-рано... Боли от чувствата, от думите... боли от всичко, което правехме заедно... Боли сега, дори и сълзите не помагат... Не мога да спра да мисля... защо стана така... мъча се да разбера света на една душа. Вярвах, че нещата могат да се променят. Преди да станат вече невазможни. Защото трябваше да се случи, нима не бях достатъчно добра?... Каква съм аз... сега не знам, не мога да разбера. Ще обичам ли пак, ще срещна ли Любовта?