Любовта
Аз Я познавах. Беше като цвете.
Една четирилистна детелина.
Изтече като пясък през ръцете.
Набързо през живота ми премина.
Говорих с Нея. Беше като пролет.
Говорих с Нея даже и насън.
През тялото ми внесе птичи полет.
Сияех- промени ме и отвън.
Аз Я желаех. Само Нея исках
от онзи ден, във който Я видях.
По стъпките Й ходех напористо.
Почувствах я. Тя беше сладък грях.
Със Нея свиквах. Гледах Я безсилно
как бързо преизпълва моя ден.
Раняваше ме остро ( без да иска).
Пияна бях без бира и жен-шен.
Аз Я пазих. В кристална чиста ваза.
Отглеждах Я във изворна вода.
Страхувах се, че в тоя свят на завист
не ще успея да я задържа.
Страхувах се. За Нея се тревожех.
Преследвах Я със изблици на луд.
Абсурдното превръщаше в възможно.
Възможното пък правеше абсурд.
Аз Я ревнувах. Ревнувах Я от всичко.
Не исках да е ходила при друг.
Не исках никой друг да Я целува.
Разсмивах Я с наивност - пълен шут.
Но вярвах в Нея. Истински Й вярвах.
Не мислех, че е някаква лъжа.
Сто пъти аз заради Нея падах,
но ставах винаги- да Я спася.
Лице Й дадох. Дадох Й и име.
На теб Я кръстих- нашега прие.
Обичах Я, обичах упорито
чертите твои в Нейното лице.
Тя беше ангел. Беше дар небесен.
Със радост бе ме стоплила съвсем.
Но бе и демон, лабиринт оплетен
с без право на завръшане билет.
Тя беше моя. Казваше, че вечно
ще идва тъй облечена в зелено.
Тя беше луда. Безконечно
коси от слънце вееше пред мене.
Разсейваше ме. Беше неприлична.
В леглото ми се вмъкваше без дрехи.
От всички други беше по-различна-
носителка на радост и утеха.
За Нея бях аз истински палячо.
Във цирк от чувства с весели неща
прилъгваше ме-аз след Ней се влачех-
палячо тъжен в Нейните крака.
За Нея плача. Някъде по пътя
събира чужди пролетни цветя.
Загубих я нелепо - страшна мъка-
познавах я. Тя беше Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Начкова Всички права запазени
