Любовта
Любовта не чука на вратата.
(Напразно май че съм се вслушал.)
Надничам подло през стъклата.
(Тя пък точно там се сгушила.)
И седи си Любовта пред прага,
но не иска тя да влезне в мойта къща.
А срещна ли я вънка мила, драга,
погледът от мене си извръща.
И, дявол да го вземе, що да правя?
Любовта е, ето там, отсреща!
Ако сама да действа я оставя,
тя да влезе - се не сеща!
Пък отворя ли й изведнъж вратата,
може лошо да я стресна -
и да се изгуби Любовта в тревата
или във звездица нощем блеснала...
... (Ох... Я стига...) Вече хванал съм бравата.
И отварям... но додето се обърна -
няма вече никой пред вратата.
(Любовта от моя праг си беше тръгнала.)
(Напразно май че съм се вслушал.)
Надничам подло през стъклата.
(Тя пък точно там се сгушила.)
И седи си Любовта пред прага,
но не иска тя да влезне в мойта къща.
А срещна ли я вънка мила, драга,
погледът от мене си извръща.
И, дявол да го вземе, що да правя?
Любовта е, ето там, отсреща!
Ако сама да действа я оставя,
тя да влезе - се не сеща!
Пък отворя ли й изведнъж вратата,
може лошо да я стресна -
и да се изгуби Любовта в тревата
или във звездица нощем блеснала...
... (Ох... Я стига...) Вече хванал съм бравата.
И отварям... но додето се обърна -
няма вече никой пред вратата.
(Любовта от моя праг си беше тръгнала.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
Тя обича смелите 
Поздрав за стиха 
