Любовта не чука на вратата.
(Напразно май че съм се вслушал.)
Надничам подло през стъклата.
(Тя пък точно там се сгушила.)
И седи си Любовта пред прага,
но не иска тя да влезне в мойта къща.
А срещна ли я вънка мила, драга,
погледът от мене си извръща.
И, дявол да го вземе, що да правя?
Любовта е, ето там, отсреща!
Ако сама да действа я оставя,
тя да влезе - се не сеща! ...