Feb 1, 2008, 9:26 AM

Любовта 

  Poetry
724 0 11
Любовта не чука на вратата.
(Напразно май че съм се вслушал.)
Надничам подло през стъклата.
(Тя пък точно там се сгушила.)
И седи си Любовта пред прага,
но не иска тя да влезне в мойта къща.
А срещна ли я вънка мила, драга,
погледът от мене си извръща.
И, дявол да го вземе, що да правя?
Любовта е, ето там, отсреща!
Ако сама да действа я оставя,
тя да влезе - се не сеща!
Пък отворя ли й изведнъж вратата,
може лошо да я стресна -
и да се изгуби Любовта в тревата
или във звездица нощем блеснала...
... (Ох... Я стига...) Вече хванал съм бравата.
И отварям... но додето се обърна -
няма вече никой пред вратата.
(Любовта от моя праг си беше тръгнала.)

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тя ще дойде пак, Валери. Сигурен бъди. Хубав стих!
  • "...може лошо да я стресна..." - няма,любовта не се плаши лесно,по-скоро и доскучава от нищослучване Тя обича смелите Поздрав за стиха
  • Така е, докато се чуди човек и се колебае, миговете си отиват и не се връщат никога...същите! Комплименти Валка, ето тук пак се завърна, ТИ!
  • Не случайно са казали "Да уловим мига"!
    Та така... действай и ти на мига!
  • Просто отвори вратата, Валери...
    с обич. Прекрасен стих.
  • Мдам понякога така прави тя...и на мене ми погоди такъв номер!оригинално и хубаво
  • Вальо, страхотно е!непременно следи ред вратата, защото тя винаги се връща.Поздрави.
  • Не си е тръгнала, а просто се е притаила...
    И чака да й подадеш ръка. Чудесен стих, Валери!
  • ЦЯл живот я търсим, дори и да сме я намерили...
    Поздравления!!!
  • Невероятен стих!Много ми хареса!поздрав от мен с усмивка!
  • Какъв финал само!
    Пишеш хубаво за тази любов,интересно би ми било да прочета за нещо друго освен за любовта, знам, че можеш!
Random works
: ??:??