Любовта, без която не можем
Поредният ден като ден в календара.
Навярно отрано на някой сърдит -
под калния счупен чадър тротоарът,
подгизнал, намусен, дъждовно кънти.
Една валентинка, подгизнала също,
валя се в локва от плоски лъжи.
Не джобът, от който е паднала, скъсан е,
а мъжката чест е съдрана. Уви!
Забързан, разсеян, пред мен минувачът
дори не разбра, че я стъпка. С душа.
Балон, захаросан, държеше в ръката си,
с надпис "обичам те". Нека греша,
но мисля, че този балон ще се спука
и следващ, вглъбен в своя свят минувач
ще мине през него, стиснал в юмрука
една, овдовяла в сърцето, жена.
Празник. Един на година, отприщващ
реки от романтика, жестове, страст.
Личен, специален е. Ден за обичане...
Любовта, без която не можем, е в нас
във всяка секунда и без демонстрации,
поляти с шампанско; и торти-сърца.
Сорри, но днес ми е толкова празнично
колкото вчера и утре. Мъжът,
в когото повярвах, е моят подарък.
Аз - сърцето си живо със радост дарих
на него, защото се чувствам избрана.
И не само днес! И... не е Валентин!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
