линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
14.02.2017 г., 8:04 ч.  

Любовта... Да я Има. 

  Поезия » Друга
346 1 9

Този тъй позабравен от хората свят

се държи за земята и ражда плода си.

Вие, извива стебло над пръстта на рода,

зрее в сакралната страст на кръвта си.

 

С най-острия нож, реже

Лозарят филиза отминал.

И се моли на своя си Бог

Любовта да я има.

 

Щипе студът живата плът и играе

сърце в тишината на топлата пазва.

Писва гайда. Прохожда хоро. Знае

животът как в старо се лозе нагазва.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

*Винена наздравица за Любовта, която ще ни надживее. Честити Бъдете,скъпи Приятели!***

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изящни стебла има поезията ти Лина, поздравявам те за таланта!
  • Животът върви по своите отъпкани пътища, любовта неизменно го следва - ние преследваме нея... Много ми хареса!

    С най-острия нож, реже
    Лозарят филиза отминал.
    И се моли на своя си Бог
    Любовта да я има.

    И онова хоро в старото лозе - ех! Поздравления, Лина! Честити празници!
  • Благодаря Ви!
  • Ще я има. Честит празник!
  • Стих, напълно подходящ за днешния ден!...Браво, Лина!...Поздрави!...
  • Честити да са ти Празниците, Лина!
    Нагазвай смело в плътта на живаота!
  • Наздраве, Лина за празника! Да, има я.
  • Благодаря, Кери! Наздраве- за онова, което е било, за онова, което няма да го бъде и за онова, което ще ни помогне ние да бъдем в едно с него...
  • Браво, Линка! Точно така го усещам и аз!
Предложения
: ??:??