13.03.2009 г., 10:51

Любовта е

943 0 9

 

Любовта е росата,

която къпе душата ни,

преди да я стопли слънцето.

 

Любовта е светлината,

която съзираме

в края на тунела от самота.

 

Любовта е поривът,

който окриля ни,

когато любимият ни докосва.

 

Любовта е негата,

която се разстила

в телата ни, когато целуваме.

 

Любовта е щастието,

което изпитваме,

дарявайки и получавайки обич.

 

Любовта е болката,

която изпълва ни,

когато останем сами.

 

Любовта е язвата,

която кърви във сърцето ни,

когато си тръгне любимият.

 

Любовта е нищото,

което обгражда ни,

когато не я споделим.

 

Любовта е животът,

който осмисля се,

дори да я изпиташ за миг.

 

Пустотата е това,

което остава ни,

когато я загубим завинаги -

погребани спомени,

отлетели мечти

и страхът да погледнем нагоре,

ограбени и сами...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, всичко това е Тя, Ани...а сигурно и още нещо...
    Поздрави за чудесния стих!
    При теб винаги е красиво!
    Поздравявам те с една моя любима песен...и това сигурно е Любовта:
    http://vbox7.com/play:245762c2
  • Красиво!
  • Присъединявам се и аз към фен-клуба!
  • Без нея ни ...няма...! Не бих си позволила да кажа друго...Поздрав!
  • Да бъде!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...