Любовта е
Любовта е росата,
която къпе душата ни,
преди да я стопли слънцето.
Любовта е светлината,
която съзираме
в края на тунела от самота.
Любовта е поривът,
който окриля ни,
когато любимият ни докосва.
Любовта е негата,
която се разстила
в телата ни, когато целуваме.
Любовта е щастието,
което изпитваме,
дарявайки и получавайки обич.
Любовта е болката,
която изпълва ни,
когато останем сами.
Любовта е язвата,
която кърви във сърцето ни,
когато си тръгне любимият.
Любовта е нищото,
което обгражда ни,
когато не я споделим.
Любовта е животът,
който осмисля се,
дори да я изпиташ за миг.
Пустотата е това,
което остава ни,
когато я загубим завинаги -
погребани спомени,
отлетели мечти
и страхът да погледнем нагоре,
ограбени и сами...
© Анахид Чальовска All rights reserved.
