plamisun (Плами)
55 105
2.11.2007 г., 19:12 ч.

Любовта и злото 

  Поезия » Любовна
555 0 3
Снежинки падат върху мекичкото ми палто,
сякаш падат на сърцето, което се топи и то.
Топи се и не ще да проумее,
че една любов във него тлее.
Тъжно е и мълчаливо,
от страх от болка се е скрило.
Страхува се то, че ще страда
и няма да има кой да му помага,
че ще е само до края на света
и ще се лута в тъмната гора,
гора от безмилостни лица,
гора, жестока, пълна с лоши сърчица.
А любовта? Тя се мъчи да достигне
доброто и успехът да постигне,
но светът безмилостен и лош,
пробожда го със остър нож.
И кръвта капка по капка
стича се върху шапка,
шапка от нежни ласки и думи мили,
неизпълнени обещания и сълзи горчиви.
Тази любов щеше да бъде слънчев лъч в зимния ден,
ала от злото лъчът бе заледен.

© Плами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами...има по какво да се поработи още,но е добре.
  • Хубаво е Плами!И на мен ми хареса!Макар и да ми стана тъжно от чувствата ти!Поздрави!
  • Има нещо магично в тия редове;>Не знам..Прочетох го бавно и сякаш с мелодийка в главата;>Много невинно,чисто и красиво..Хареса ми;>
Предложения
: ??:??