Любовта и злото
Снежинки падат върху мекичкото ми палто,
сякаш падат на сърцето, което се топи и то.
Топи се и не ще да проумее,
че една любов във него тлее.
Тъжно е и мълчаливо,
от страх от болка се е скрило.
Страхува се то, че ще страда
и няма да има кой да му помага,
че ще е само до края на света
и ще се лута в тъмната гора,
гора от безмилостни лица,
гора, жестока, пълна с лоши сърчица.
А любовта? Тя се мъчи да достигне
доброто и успехът да постигне,
но светът безмилостен и лош,
пробожда го със остър нож.
И кръвта капка по капка
стича се върху шапка,
шапка от нежни ласки и думи мили,
неизпълнени обещания и сълзи горчиви.
Тази любов щеше да бъде слънчев лъч в зимния ден,
ала от злото лъчът бе заледен.
сякаш падат на сърцето, което се топи и то.
Топи се и не ще да проумее,
че една любов във него тлее.
Тъжно е и мълчаливо,
от страх от болка се е скрило.
Страхува се то, че ще страда
и няма да има кой да му помага,
че ще е само до края на света
и ще се лута в тъмната гора,
гора от безмилостни лица,
гора, жестока, пълна с лоши сърчица.
А любовта? Тя се мъчи да достигне
доброто и успехът да постигне,
но светът безмилостен и лош,
пробожда го със остър нож.
И кръвта капка по капка
стича се върху шапка,
шапка от нежни ласки и думи мили,
неизпълнени обещания и сълзи горчиви.
Тази любов щеше да бъде слънчев лъч в зимния ден,
ала от злото лъчът бе заледен.
© Плами All rights reserved.
