Любовта ли?!
Любовта ли?! Тя е поглед, устремен във нищото!
Там двама души се препъват в кръстопътища...
Един за другиго плетат интриги от излишното
и точат влюбени слова, прокапали от мътища...
***
Любовта ли?! Би била прекрасния подарък, ако беше искана!
Във друг живот пребъдеща да би била...
Небесно-бяла бе, но две ръце самотни я оплискаха,
непитащи, неискащи причина, за да изгорят...
***
Любовта ли?!... длани потреперват от присъдата...
Той неволно стъпи в криволичещия път...
Тя с години чака своя ден и бе осъдена
да преброди и да се удари в най-любимия си кът...
***
Любовта ли?! Мислите на птиците я знаят...
Ангелски души най-страдат подир дъжд!
Тъпче, мачка, смее се, нехае!!!
... щом открие, че е искания мъж...
***
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
