Любовта потропа на моята врата,
замислена, смирена, вгледала се в моето лице.
Стрелички пусна за моето сърце.
Любовта потропа на моята врата,
нечакана, изненадала и мен.
Любовта ме потърси и протегна ръка,
и пожела по пътища дълги с нея да вървя.
Любовта потропа на моята врата,
потърси очите ми, ръцете, сърцето.
Аз ú позволих да влезе,
да се сгрее до огнището запалено,
с нежност и вълшебство.
Позволих на любовта
да изплача сълзите си
на олтара на страстта,
да заспи успокоена
от една гореща душа.
© Петя Ченкина Всички права запазени