27.11.2007 г., 13:55

Любовта ми...

828 0 3

Нека вятърът любовта ми към теб развее,

да достигне твоите сетива!

И всяка птичка като песен да я изпее,

да бъда твоят звук в нощта!

 

Когато мракът надделее,

заклевам те да чуваш моя глас!

А душата ти най-тъжната песен да пее,

да ме търсиш из дъждовните поля…

 

И когато стигнеш поточето мило,

заслушай се във вятъра сив!

И спомни се, че навремето тук е било

храм на две сродни души!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...