Нека вятърът любовта ми към теб развее,
да достигне твоите сетива!
И всяка птичка като песен да я изпее,
да бъда твоят звук в нощта!
Когато мракът надделее,
заклевам те да чуваш моя глас!
А душата ти най-тъжната песен да пее,
да ме търсиш из дъждовните поля…
И когато стигнеш поточето мило,
заслушай се във вятъра сив!
И спомни се, че навремето тук е било
храм на две сродни души!!!
© Усмивка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасно е!