Още помня деня, когато каза:

"Искам те, до мен бъди!"

Сърцето в гърдите ми заби,

пулсът ми се учести!

Помня онзи страх тогава в мен,

помислих си:

"Не бива, какво ще кажат те?!"

Но има ли значение?!

Нима когато любовта на твоя праг застане,

почука на вратата и иска само с тебе да остане...

Ти трябва да отреагираш

и такива чувства в другия да провокираш...

Че той да не иска на маса с теб да седне

и да не може поради болката да те погледне!

Просто ти напред с главата се хвърли -

страдай, чувствай и люби!

За да не мислиш после като мен

и да страдаш за загубата всеки божи ден!

Искам те до ден-днешен,

все още виждам в миналото моя подход грешен!

Не ще мога от съзнанието ти да го залича,

но искам отново да сме заедно,

нека върнем обичта!