Любовта ми
Още помня деня, когато каза:
"Искам те, до мен бъди!"
Сърцето в гърдите ми заби,
пулсът ми се учести!
Помня онзи страх тогава в мен,
помислих си:
"Не бива, какво ще кажат те?!"
Но има ли значение?!
Нима когато любовта на твоя праг застане,
почука на вратата и иска само с тебе да остане...
Ти трябва да отреагираш
и такива чувства в другия да провокираш...
Че той да не иска на маса с теб да седне
и да не може поради болката да те погледне!
Просто ти напред с главата се хвърли -
страдай, чувствай и люби!
За да не мислиш после като мен
и да страдаш за загубата всеки божи ден!
Искам те до ден-днешен,
все още виждам в миналото моя подход грешен!
Не ще мога от съзнанието ти да го залича,
но искам отново да сме заедно,
нека върнем обичта!
© Пенка Лесидренска All rights reserved.
