31 окт. 2009 г., 20:16

Любовта ми

1.1K 0 2

Още помня деня, когато каза:

"Искам те, до мен бъди!"

Сърцето в гърдите ми заби,

пулсът ми се учести!

Помня онзи страх тогава в мен,

помислих си:

"Не бива, какво ще кажат те?!"

Но има ли значение?!

Нима когато любовта на твоя праг застане,

почука на вратата и иска само с тебе да остане...

Ти трябва да отреагираш

и такива чувства в другия да провокираш...

Че той да не иска на маса с теб да седне

и да не може поради болката да те погледне!

Просто ти напред с главата се хвърли -

страдай, чувствай и люби!

За да не мислиш после като мен

и да страдаш за загубата всеки божи ден!

Искам те до ден-днешен,

все още виждам в миналото моя подход грешен!

Не ще мога от съзнанието ти да го залича,

но искам отново да сме заедно,

нека върнем обичта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Лесидренска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...