Любовта ми е босоного момиче
Любовта ми е босоного момиче,
ефирно кристално, засмяно,
по неравната ми душевна поляна
в туника бяла, то тича ли,
тича ...
Любовта ми е босоного момиче,
в Косите на Вероника* пулсарна звезда,
с букетче цветя нацелува плахо някой
и отново унесено с вятъра тича ли,
тича ...
Любовта ми е босоного момиче,
понякога с очи на газела подплашена,
то събира от росата на капки сълзa
в очите ми и пак тича ли,
тича ...
Любовта ми е босоного момиче,
то гали ми вече просребрели коси,
изтичва някъде от моите стихове
и дори да си отида отгоре ще маха
с ръчичка на всички - обичам ви,
обичам ви ...
* Косите на Вероника - съзвездие в Северното небесно полукълбо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
Направо ме завъртя и преминах през цялото земно кълбо. Не се уморих от любов...а сили нови заредих. Оценка? - 100 
