Любовта ми е люлка с змия
Любовта ми е люлка с змия.
Черна и грозна, и съска.
Любовта ми е пълна с тъга.
Граби безмерно и пръска
с отрови зелени поля.
Любовта ми не стига за нищо.
Безпределно ранява навред,
но защо ми се губи тук нещо?
Как раних най-близък човек?
Как те накарах да мразиш?
Да псуваш, да хулиш безчет.
Да ме покриеш с ненавист,
без обич в сърцето е лед.
Аз ти се моля пак, мила.
За последно ще вземам вина.
Ще те направя отново щастлива,
само подай ми наново ръка!
Не ме бутай встрани от друма.
Той е широк и за двама ни, знай!
Аз се заклевам и давам ти дума,
ще те намеря отново комай!
София,
12.02.2009г.
Отдавна не бях публикувал тук... отдавна бях забравил част от страховете и тревогите си... припомних си ги, но вече ги забравям отново. Използвам момента, но него вече го няма, щастлив съм както никога, а това, че не съм бил някога, вече е забравено!
Пожелавам на всички ви да намерите това щастие, което открих аз!
Усмивки!
Петроний
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хитреций Гай Хитреций Всички права запазени
прекрасно
