14.02.2019 г., 13:30

Любовта на четиресет

1.7K 8 9

 

Във парка силно ухае смола. 

На пейка, под бора пуши жена.

Край нея минават чужди лица,

с букети от рози, с червени сърца.

Тежко изпуска, струйка сив дим,

с устни изящни, с празничен грим, 

с токчета, с рокля от кадифе,

бавно отпива глътка кафе.

Гледа празнуват, днес обичта

с вино пенливо, с умрели цветя,

с връзки, балонени празни сърца,

чувства любовни белязват така. 

 

Денят се проточи до вечерта

Тъмно и тихо, настъпи нощта.

В парка, под бора, седи Любовта

дружно празнуват - Пейка и Тя. 

Е. И.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мдааа, по добре сам, отколкото с фалшиви отношения. Благодаря ти, Лидия!
  • Самота, самота, самота... Дали понякога не е по-истинска от фалшивата близост!
  • Благодаря ти, Илия!
  • Чудесно, въздействащо!
  • Радвам се, че си го усетил Благодаря ти!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....