Във парка силно ухае смола.
На пейка, под бора пуши жена.
Край нея минават чужди лица,
с букети от рози, с червени сърца.
Тежко изпуска, струйка сив дим,
с устни изящни, с празничен грим,
с токчета, с рокля от кадифе,
бавно отпива глътка кафе.
Гледа празнуват, днес обичта
с вино пенливо, с умрели цветя,
с връзки, балонени празни сърца,
чувства любовни белязват така.
Денят се проточи до вечерта
Тъмно и тихо, настъпи нощта.
В парка, под бора, седи Любовта
дружно празнуват - Пейка и Тя.
Е. И.
© Елена Всички права запазени