Feb 14, 2019, 1:30 PM

Любовта на четиресет

  Poetry » Love
1.7K 8 9

 

Във парка силно ухае смола. 

На пейка, под бора пуши жена.

Край нея минават чужди лица,

с букети от рози, с червени сърца.

Тежко изпуска, струйка сив дим,

с устни изящни, с празничен грим, 

с токчета, с рокля от кадифе,

бавно отпива глътка кафе.

Гледа празнуват, днес обичта

с вино пенливо, с умрели цветя,

с връзки, балонени празни сърца,

чувства любовни белязват така. 

 

Денят се проточи до вечерта

Тъмно и тихо, настъпи нощта.

В парка, под бора, седи Любовта

дружно празнуват - Пейка и Тя. 

Е. И.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мдааа, по добре сам, отколкото с фалшиви отношения. Благодаря ти, Лидия!
  • Самота, самота, самота... Дали понякога не е по-истинска от фалшивата близост!
  • Благодаря ти, Илия!
  • Чудесно, въздействащо!
  • Радвам се, че си го усетил Благодаря ти!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...