8.02.2014 г., 19:40

Любовта на емигранта

827 0 5

Глъхне сред безкрайното пространство

ледената февруарска нощ,

но не гасне огненото тайнство

в пълния с искрици звезден кош!

 

Мисълта ми тихо литва в мрака

след трептяща, влюбена звезда!

Звездната пътека дълго чаках

и по нея тръгвам към дома!

 

Ти така далече си от мене,

а си ми едничка на света!

Може ли сърцето да не стене,

щом му липсва твойта топлина?!

 

В пъстроцветна географска карта

се превърна моята съдба!

Някъде далеч назад е старта...

А към теб ме води любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...