Любовта на емигранта

Poetry » Love

826 0 5

Глъхне сред безкрайното пространство

ледената февруарска нощ,

но не гасне огненото тайнство

в пълния с искрици звезден кош!

Мисълта ми тихо литва в мрака

след трептяща, влюбена звезда!

Звездната пътека дълго чаках

и по нея тръгвам към дома!

Ти така далече си от мене,

а си ми едничка на света!

Може ли сърцето да не стене,

щом му липсва твойта топлина?!

В пъстроцветна географска карта

се превърна моята съдба!

Някъде далеч назад е старта...

А към теб ме води любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iveto-sunshine (Ивалина Иванова)

Много ми харесва,браво

2014-02-23T19:57:41+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Все така лиричен...
Хубаво е!

2014-02-10T16:23:42+02:00
vodoleia (Мария)

Тъжно е колко много хора само мисълта ги води към дома...
Поздрави, наситена с емоции творба, докосва дори и тези, които са у дома!

2014-02-09T08:43:09+02:00
Sanvali (Санвали)

"Звездната пътека дълго чаках
и по нея тръгвам към дома!"

Поздрав, Мариан!

2014-02-08T21:45:09+02:00
Eia (Росица Танчева)

Харесах!

2014-02-08T20:17:46+02:00