8 feb 2014, 19:40

Любовта на емигранта

830 0 5

Глъхне сред безкрайното пространство

ледената февруарска нощ,

но не гасне огненото тайнство

в пълния с искрици звезден кош!

 

Мисълта ми тихо литва в мрака

след трептяща, влюбена звезда!

Звездната пътека дълго чаках

и по нея тръгвам към дома!

 

Ти така далече си от мене,

а си ми едничка на света!

Може ли сърцето да не стене,

щом му липсва твойта топлина?!

 

В пъстроцветна географска карта

се превърна моята съдба!

Някъде далеч назад е старта...

А към теб ме води любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...