Глъхне сред безкрайното пространство
ледената февруарска нощ,
но не гасне огненото тайнство
в пълния с искрици звезден кош!
Мисълта ми тихо литва в мрака
след трептяща, влюбена звезда!
Звездната пътека дълго чаках
и по нея тръгвам към дома!
Ти така далече си от мене,
а си ми едничка на света!
Може ли сърцето да не стене,
щом му липсва твойта топлина?!
В пъстроцветна географска карта
се превърна моята съдба!
Някъде далеч назад е старта...
А към теб ме води любовта!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados