8 feb 2014, 19:40

Любовта на емигранта

829 0 5

Глъхне сред безкрайното пространство

ледената февруарска нощ,

но не гасне огненото тайнство

в пълния с искрици звезден кош!

 

Мисълта ми тихо литва в мрака

след трептяща, влюбена звезда!

Звездната пътека дълго чаках

и по нея тръгвам към дома!

 

Ти така далече си от мене,

а си ми едничка на света!

Може ли сърцето да не стене,

щом му липсва твойта топлина?!

 

В пъстроцветна географска карта

се превърна моята съдба!

Някъде далеч назад е старта...

А към теб ме води любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...