8 feb 2014, 19:40

Любовта на емигранта 

  Poesía » De amor
5.0 / 3
656 0 5

Глъхне сред безкрайното пространство

ледената февруарска нощ,

но не гасне огненото тайнство

в пълния с искрици звезден кош!

 

Мисълта ми тихо литва в мрака

след трептяща, влюбена звезда!

Звездната пътека дълго чаках

и по нея тръгвам към дома!

 

Ти така далече си от мене,

а си ми едничка на света!

Може ли сърцето да не стене,

щом му липсва твойта топлина?!

 

В пъстроцветна географска карта

се превърна моята съдба!

Някъде далеч назад е старта...

А към теб ме води любовта!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas