Потулена в мрака, ти надничаш,
криеш се и нищо не изричаш!
Пристъпваш леко, но мъка в сърцата носиш
и пак, и пак босонога ходиш!
Ти ли си любов - пламенна и чиста?
Ти ли си любов - през ветрове и бури?
Ти ли си любов - от слънце озарена и от есен позлатена?
Ти ли си любов, любов в моя живот?!
Да, ти си... Но дали те има или просто минаваш покрай мен?