29.04.2008 г., 12:00

Любовта на моя живот

1.9K 0 5

Потулена в мрака, ти надничаш,

криеш се и нищо не изричаш!

Пристъпваш леко, но мъка в сърцата носиш

и пак, и пак босонога ходиш!

Ти ли си любов - пламенна и чиста?

Ти ли си любов - през ветрове и бури?

Ти ли си любов - от слънце озарена и от есен позлатена?

Ти ли си любов, любов в моя живот?!

Да, ти си... Но дали те има или просто минаваш покрай мен?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Цветанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....