Потулена в мрака, ти надничаш,
криеш се и нищо не изричаш!
Пристъпваш леко, но мъка в сърцата носиш
и пак, и пак босонога ходиш!
Ти ли си любов - пламенна и чиста?
Ти ли си любов - през ветрове и бури?
Ти ли си любов - от слънце озарена и от есен позлатена?
Ти ли си любов, любов в моя живот?!
Да, ти си... Но дали те има или просто минаваш покрай мен?
© Ирена Цветанова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много сте мили, много Ви благодаря