diesto (Данаил Антонов)
973 520
1.12.2017 г., 0:14 ч.

Любовта на поета 

  Поезия » Любовна
567 6 9


Оставих ти душата и сърцето си.
Не ще ми трябват никога в студа.
Аз нищо друго нямам под небето,
пази ги, мила! В тях е любовта.

 

Ах, само, само ако знаеше,
от всяко вдишване – сърцето, че боли,
как може нежно, влюбеното ми желание,
без тебе като камък да тежи...

 

Когато си отида, не затваряй.
Аз всяка нощ ще идвам във съня ти.
С целувка устните ми ще те галят,
и ще се любим страстно. Много пъти...

 

И нека те поискам за последно,
преди да ми се сбъднеш се заклех,
че всичко друго може да е тленно,
но не и любовта ми на поет.

 

От стихове в реалност ще превърна 
аз чувствата, с които те обичам,
но трябва и с ръце да те прегърна,
ти – мое щастие, облечено в момиче...

 

Danny Diester
30.11.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докосваш женското сърце... определено...
  • Прекрасно, както и всичко излязло под перото ти....
  • Нежно, карасиво и въздействащо! Аплодисменти, Дани!
  • Много хубаво Стихотворение!
  • Щом поетът е влюбен стиховете са красиви! Поздравления!
  • Наистина си казал много в тези пет куплета Дани, чак не ми се вярва че мъж може да реди толкова нежни стихове за любовта. Поздрави!
  • "че всичко друго може да е тленно,
    но не и любовта ми на поет."
    Има и такива поети,които държат само на един човек и спазват обещанията си.Хареса ми!
  • Красиво пишеш, Дани!
  • "ти – мое щастие, облечено в момиче..." Прекрасно казано!
Предложения
: ??:??