Любовта на поета
Оставих ти душата и сърцето си.
Не ще ми трябват никога в студа.
Аз нищо друго нямам под небето,
пази ги, мила! В тях е любовта.
Ах, само, само ако знаеше,
от всяко вдишване – сърцето, че боли,
как може нежно, влюбеното ми желание,
без тебе като камък да тежи...
Когато си отида, не затваряй.
Аз всяка нощ ще идвам във съня ти.
С целувка устните ми ще те галят,
и ще се любим страстно. Много пъти...
И нека те поискам за последно,
преди да ми се сбъднеш се заклех,
че всичко друго може да е тленно,
но не и любовта ми на поет.
От стихове в реалност ще превърна
аз чувствата, с които те обичам,
но трябва и с ръце да те прегърна,
ти – мое щастие, облечено в момиче...
Danny Diester
30.11.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
