10.07.2012 г., 22:05

Любовта на Сфинкса

1.2K 0 20

 

За теб издигнах тази чудна пирамида в  Гиза,

от  обичта  ни  - от Сахара по-гореща...

и  Сфинкс останах вечен, с  вкаменена риза,

за да  ми  свети  като слънце  тя  насреща...

 

Пасатът южен във душата ми шепти мечтите,

които не успяхме с устни да докоснем

и изгрева, и Орион  със поглед  питам  -

на Озирис  ли си в небето ти  на гости...

 

Ако измине  любовта ни хиляди години

и времето във мумия, от завист, я превърне,

ще се разпадна на мечтите си пустинни,

с надеждата в безкрая нейде да те зърна...

 

аз зная, че  и  бурите не ще да ме пожалят,

ще чакам векове  - с очи  пак да срещна,

и  Нил пресъхва  в мен  от  спомените стари -

о, Нефертити,  моя земна  обич  грешна...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, думите не стигат да опиша душевната ми наслада от твоите стихове
  • Ето значи, защо му е окапал носа на Свинкса!!! От лИбоФ
    "Ако измине любовта ни хиляди години
    и времето във мумия, от завист, я превърне,
    ще се разпадна на мечтите си пустинни,
    с надеждата в безкрая нейде да те зърна..."
    Поздрав от мен
  • Прекрасно!
    Много чувственно и докосващо!
    Поздравления!
  • Благодаря Ви, Петя, Елица, Комеон, Алина, Нина, Ачо, О...Порчева, Силви, Елена, Нина, Славяна, Галина, Милена, Силвия, Илко ...
    Много ме зарадвахте със съпричастието си и добрите думи.

    Благодаря и на теб, Пер, че си опитал да вникнеш в стиха ми...Със съзвездията малко си се поувлякъл - става дума за бог Озирис, а не за съзвездие в случая, по-логично е да идеш на гости на някой бог в отвъдното, особено ако си невероятна жена и фараон като Нефертити, символ на красотата и плодородието. За посоките съм на мнението на Славяна, и благодаря за нейното застъпничество пред вашите знания и увереност, драги Пер. Трудно е да достигнеш до мислите и идеята на автора понякога, не го приемам като слабост на творбата - духането на пасата от юг... В поезията всичко е позволено, можеш да застанеш на челна стойка и пред Бог, стига да е убедително и емоционално, добре изказано и грабващо, ритмично и поетично. Показал съм сфинкс, защото е твърде величествен, и се усеща Божественото в него, одухотворил съм неговата любов, и липсата на точна научна истина не ме притеснява. Идеята ми е, че това е някой от фараоните, които са обичали Нефертити или някой друг влюбен в нея... Е пак започнах да обяснявам, макар да смятам, че поезията трябва да се усеща, а не да се обяснява...но напоследък все има неразбрали и критикуващи ме за това, че пиша без да мисля...
    Поздрав и хубава вечер на всички!
  • Съвършено вярно, StrikingWeather, че Авторът има право да определя откъде духа вятърът. Както има и право да публикува снимка на това как си представя лирическия си герой. Както и има право да кара същия лирически да пита едно съзвездие къде е любимата му и дали не е на гости на друго съзвездие. Никой не спори за тези права на Автора.
    Обаче пък Читателят има право да харесва или да не харесва сменената посока на постоянните ветрове. Както има право да харесва или да не харесва, че му показват що е сфинкс, защото все пак Читателят не е малоумен. Както има право да харесва или да не харесва подхлъзването със съзвездията, защото може пък и да е чувал, че Орион и Озирис са двете имена на едно и също съзвездие, само че в различни култури.
    Но най-важното, StrikingWeather – Читателят има право да изказва в писмена форма какво харесва и какво не харесва! Нали?...
    Както и да са моли със сплетени пръсти или само с допрени длани да не му отнемат това право.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...