25.08.2023 г., 9:06

Любовта наесен

1.1K 4 11

ЛЮБОВТА НАЕСЕН

 

Едва ли любопитство те примами

блажен да полежиш на мойте скути.

За мене най-безценните минути

са тези, във които бяхме двама.

 

Изпратих ти небесно оригами

по непознати есенни машрути.

И залезът зад хълмите се срути,

разтърсил с взрив притихналата слама.

 

Мълчи ми се край теб и e красиво,

когато и на теб ти се мълчи.

Жарава тлее в твоите очи.

 

Навярно всяка обич си отива,

но знам, че дълго няма да личи,

как гасне в сетните добри лъчи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...