ЛЮБОВТА НАЕСЕН
Едва ли любопитство те примами
блажен да полежиш на мойте скути.
За мене най-безценните минути
са тези, във които бяхме двама.
Изпратих ти небесно оригами
по непознати есенни машрути.
И залезът зад хълмите се срути,
разтърсил с взрив притихналата слама.
Мълчи ми се край теб и e красиво,
когато и на теб ти се мълчи.
Жарава тлее в твоите очи.
Навярно всяка обич си отива,
но знам, че дълго няма да личи,
как гасне в сетните добри лъчи.
© Валентина Йотова Всички права запазени