Любовта не е игра
Любовта не е игра
Една ръка протяга се към мене
и още една, но от другата страна,
какво е това, сега не е време
да бъда изправена на този кръстопът...
Обичам те, но и към него чувствам същото,
еднакво хубаво ми е с теб и с него,
еднакво прекрасно си представям бъдещето,
с който и от двамата да живея...
Така хубаво ми е като съм до теб
и прегръщаме се даже без думи,
но срещна ли го в моя ден,
искам да ме докосне и целуне...
Объркана съм - да, безкрайно много,
с него през деня, а с теб през останалото време,
а вечер заспивам с голяма тревога,
влюбена, тъжна и... раздвоена...
Обичам ви еднакво силно
и двамата сте безкрайно важни за мен,
но ще е безкрайно непростимо
да бъдете и двамата в моя ден...
Ако можех, щеше да е лесно,
да хвърля зара и победителя да избера,
но това е трудно и нечестно -
любовта не е игра!
24.08.2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
