Любовта ни опива.
Любовта ни убива.
Като капка отрова
във кристален бокал.
Любовта е красива.
И дори ни отива.
Неподвластна стихия.
И неписан закон.
Любовта избуява,
изгрява,
остава...
в най-дълбокото,
тайното,
скритото.
Тя е бяла магия,
която спасява.
Като жива вода
ненапита...
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова Всички права запазени