Любовта!... Оная дивата...
Любовта!... Оная дивата...
Любовта!... Онази – дивата
(трудна за опитомяване!...)
– свръхестествено красивата
срещнах в час на свечеряване...
Тя ме грабна като вихър,
причерня́ ми пред очите,
но във светла перспектива –
сбъднати видях мечтите...
... А отсреща се зададе
и нощта като видение,
с обещаващи награди
в звездното усамотение...
Първо аз отстъпих плахо
и опитах да се дръпна,
но в страстта ме омотаха –
си́ли от плътта ѝ тръпна.
След това като торнадо
(в унес бях) – въртя ме дива...
- * * *
Беше неразумна млада
тя и „дяволски“ красива!...
04.03.2021.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
