Ликува в мене
любовта ти подарена,
изпълни със смисъл
изречени думи.
Да аленее в заревото
тя е отредена,
да бъде виолетовата вечер
по между ни.
Тя в мен разкри
незнайните пътеки
и доближи съвсем
далечината.
Отвори портите железни
на сърцето-
за хоризонти и салюти,
за зарята
от безсмъртни
мигове на щастие.
Празнува любовта ти,
в мене преродена,
с благословията на времето
израства
и от сълза преобрази се
в наводнение.
По-ниско с нея
слезнаха звездите
и по-гальовен стана
вятърът със мене,
облечени в реалност
са мечтите
и светлината лунна
виждам денем.
© Екатерина Банска Всички права запазени