4.07.2010 г., 17:08

Любовта - вечната и святата

902 0 0

                      

                         Очите ти, мило ми момче,

                         очите ти ми казват всичко...

                         Ръцете ти, ръце на мъж,

                         привличат ме в прегръдка силна...

                         Косите ти, мило ми момче,

                         желая нежно да погаля...

                         да се изгубя в твойте рамене,

                         да те целувам до забрава...

                                       Раздялата бе тежка и за двама...

                                       Болката във теб и мен остана...

                                       Последен поглед и сълза в очите...

                                       Последен миг и... после... скри се...

                          Бих искала да бъда твоя свят!

                          Бих искала да ме обичаш!

                          Бих искала с любов да те даря!

                          Живота си със теб да споделя!

                          Да бъдем двама в радост и в тъга...

                          да създадем семейство, дом, деца...

                          Бих искала с любов да те даря!...

                          В прегръдките ти нежни да се приютя....

                                          Любовта е една и остава!

                                          Тя е вечна и свята за мен!

                                          Тя е всичко, което аз имам

                                          и искам да ти дам!

                          Очите ти, мило ми момче,

                          желая нежно да погаля...

                          Да се изгубя в твойте рамене...

                          Да те целувам до забрава...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...